д-р . инж . Йордан Йорданов,
мобилен телефон 0887 53 60 19 от 7 до 13 часа и от 15 до 21 часа / ако не отговоря веднага звънете през 60 минути или пишете на е-майл /,
стационарен телефон 052 75 41 57 от 7 до 13 часа и от 15 до 21 часа
скайп : jordanov13579
До шестдесетте години на ХХ век при класическото водоснабдяване с използване на напорни резервоари помпите работят с постоянен напор и за гарантиране на водоснабдяването се използва " студен " резерв на помпи , при който в помпената станция паралелно на работещите помпи има една или две резервни помпи , които се пускат при повреда на някоя от работещите . Съществен недостатък са честите откази при пускане на резервна помпа , ако продължително време не е била пускана . Най-честата причина е блокиране на лагерите поради повишената влажност в помещенията и блокиране на работните колела и уплътнението поради " прорастването с окиси " на чугунените повърхности .
С развитието на електрониката и автоматиката и повишаване на дебита на помпените станции започва по - масово приложение на паралелно работещи помпи и " топъл " резерв , при който периодично автоматично се сменят местата на работната и резервната помпа с което се гарантира равномерно износване и повишаване на надежността .
При хидрофорните системи за разлика от системите с напорен резервоар дебитът се променя в много широки граници и при използване на една помпа се изменя коефициентът на полезно действие в много широки граници .
При малки дебити силно намалява енергийната ефективност на помпения агрегат .
С увеличаване на дебита и напора на хидрофорните системи нараства мощността на работещите асинхронни двигатели . При асинхронните двигатели с увеличаване на мощността нараства пусковия ток , което налага при един двигател да се използва захранващ трансформатор или подстанция с инсталирана мощност значително превишаваща инсталираната мощност на един асинхронен двигател за да се гарантира пускането , независимо от известните мерки за намаляване на пусковия ток чрез превключване на двигателя от звезда в триъгълник .
ВНИМАНИЕ ! При инсталиране на автономни електроагрегати за резервно електрозахранване на помпа мощността на агрегата трябва да превишава мощността на асинхронния двигател повече от 3 пъти , за да се гарантира успешно пускане на асинхронния двигател .
При управлението на хидрофорни системи с паралелно работещи помпи включването на всяка следваща помпа става след намаляване на налягането в хидрофорната система . Настройката на пресостатите се извършва в зоната на максимален коефициент на полезно действие на отделната помпа . С това се гарантира работа на системата с висока енергийна ефективност .
ПРЕДИМСТВА :
1 . С увеличаване на броя на паралелно работещите помпи поради последователното включване на помпите една след друга намалява пусковия ток на системата и необходимата мощност на резервен електроагрегат .
2 . Намалява резервната мощност на помпата , необходима за гарантиране на надежността на системата .
3 . Нараства енергийната ефективност на системата .
4 . Намалява обемът на разширителния съд ( хидрофора ) , който се определя за помпата с най- голям дебит . Тъй като най-често се използват еднакви помпи обемът намалява с увеличаване на броя на паралелно работещите помпи .
НЕДОСТАТЪЦИ :
1 . Цената на помпите нараства при увеличение на броя на паралелно работещите помпи .
2 . Коефициентът на полезно действие на отделните помпи от една серия нараства с увеличаване на мощността на помпения агрегат .
Като алтернатива на паралелно работещите помпи за получаване на висок коефициент на полезно действие се използва честотно управление на отделен помпен агрегат - Хидрофори с помпи с честотно регулиране .
За намаляване на цената на хидрофорните системи и използване на предимствата на системите с паралелно работещи помпи и помпите с честотно регулиране се прилагат системи с една честотно регулирана и няколко стъпално превключвани паралелно работещи помпи .